Ковачевица: селото, спряло времето в Родопите

Село Ковачевица привлича фотографи, любители на планинския туризъм и семейства, които търсят тих уикенд извън големите курорти. То е сред популярните дестинации за културен туризъм в Родопите и подхожда както за еднодневна разходка, така и за престой от няколко дни. Автентичният му вид се е запазил, защото строителството в резервата е ограничено, а улиците остават тесни и калдъръмени.

Планинско село с каменни къщи с покриви от тикли.

История и архитектурно наследство

Историята на Ковачевица е свързана със занаята на местните майстори строители. Техните умения оформят облика на селото и го правят известно далеч извън Родопите.

През Възраждането Ковачевица е център на просветното и църковното дело в Неврокопско. Най-старото килийно училище в Неврокопско е завършено тук през 1820 г., а първите му учители са местните свещеници. Първото светско училище отваря врати през 1854 г. в къщата на младия учител Никола Банев-Ковачевски.

Къщите и църквата са дело на самоуки майстори дюлгери от родове като Пачалови, Джигреви, Мъгеви, Джиртови и Баятеви. Те издигат трикорабната църква „Св. Никола“ през 1841-1847 г. Организирани в професионална гилдия, ковачевските дюлгери разширяват известността си и извън родното си село.

Селото подкрепя Априлското въстание от 1876 г. чрез местни революционни комитети, но остава встрани от бойните действия. През 1895 г. се образува комитет на ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация). Селяните поддържат четите на войводите Славко, Шимар и Йордже, както и на Тодор Тетимов, известен като Кануш войвода.

С разпореждане № 89 на Министерския съвет от 1977 г. селището става исторически и архитектурен резерват „Ковачевица“. Сдружението на резервата определя общия му възрожденски стил като толкова самобитен, че няма аналог в българската архитектура. Това решение защитава културното наследство на селото и до днес.

Община Гърмен описва резервата с конкретни данни. В него влизат църквата „Св. Никола“, килийно и светско училище, 112 жилищни сгради и 5 стопански постройки, като 56 от тях са реставрирани. Според общината част от паметниците на културата в резервата имат национално значение. 

Данните са от официалния сайт на Община Гърмен и може да са се променили, затова проверете актуалното състояние преди пътуването. Даскаловата къща заслужава внимание, защото е единствената в резервата с богата художествена украса в интериора. За ансамблите на Дишляновата, Шумаревата, Пиларевата, Гюзлевата, Сарафовата и Коювите къщи общината също отбелязва неповторими архитектурни качества.

Характерна архитектура на къщите

Ковачевската къща има южнобългарски характер и е подтип на родопската къща. Камъкът е основният материал за стените, дворните зидове и покривите.

Каменните покриви – „каменни плочи“

Тиклените покриви са най-разпознаваемият детайл на Ковачевица. Покривът е покрит с плоски каменни плочи, наречени тикли, които придават на къщите тежък, едноцветен вид. На слънце плочите блестят, затова фотографите често търсят гледка отгоре към покривите на селото.

Къщата се развива на два до четири етажа. Долните етажи служат за стопански нужди и включват „сух“ двор и складови помещения. Горните етажи са жилищни. Това разпределение е типично за къщите с тиклени покриви в резервата.

Тясна калдъръмена уличка с каменни къщи с тиклени покриви.

Типична родопска градоустройствена структура

Селищната структура на Ковачевица е ясно подредена и следва склона. Според Община 

Гърмен селото се дели на три концентрични зони, които имат отделна функция:

  • Жилищно ядро с къщите-паметници;
  • Пояс от селскостопански сгради около ядрото;
  • Зона на обработваемите площи в периферията.

Дворовете са малки по площ и са оградени с високи каменни зидове. Стопанските постройки, като хармани (места за вършеене) и плевни, стоят извън дворовете. Така жилищната част остава компактна, а уличките между зидовете са тесни и стръмни. Тази подредба прави Ковачевица типично за Родопите селище и едно от най-запазените български села.

Какво да видите в селото

Разходката из резервата води през църквата, къщите-паметници и тесните калдъръмени улици. Най-добре е да обиколите селото пеша, защото уличките са стръмни и тесни.

Църквата „Св. Никола“

Църквата „Св. Никола“ е трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида на изток и външна галерия на запад. По изискванията на османската власт сградата е вкопана в земята. Датировките варират между 1847 и 1848 г., а строежът започва през 1841 г. Към нея е пристроена четириетажна камбанария, която заедно със старото килийно училище и каменната ограда образува единен ансамбъл.

Православна църква с камбанария, кръст и покрив от каменни тикли.

Иконостасът, таваните, аркадите, амвонът и архиерейският трон са украсени с дърворезба и декоративна живопис. На тавана е изобразен Христос Вседържител от 1848 г. Църквата пази и по-стари икони, сред които „Йоан Предтеча“ от 1736 г. и „Дейсис“ от 1807 г. на тревненския зограф Димитър Коюв. 

Етнографски елементи и стари чешми

Етнографската среда на Ковачевица се забелязва навсякъде в селото. Високите каменни зидове, портите към дворовете и калдъръмените улици са част от автентичния вид на селото. Сред интересните места е и къща Кануш войвода, свързана с революционното минало на селото. 

Старите чешми допълват картината на селския бит, защото водят до малките площади и стълбищата между къщите. 

В края на селото се намира параклисът „Св. Дух“ при гробищата, където местните провеждат традиционния празник. Според Община Гърмен и сдружението на резервата селото често се избира за снимки. Някои пътеписци го оприличават на снимачна площадка за филми от миналото.

Водопадът Синия вир и Кози камък

Природата около селото допълва архитектурната разходка. Водопадът Синия вир се намира в долината на река Канина, известна още като Кървава река, на около 5 км от Ковачевица. Падащата вода образува големи котли сред гъста борова гора и високи скали.

Тясна река в планинска местност.

Любителите на по-дългите преходи могат да продължат към резервата „Тъмната гора“ и скалните образувания „Черната скала“ и Кози камък. Така обиколката на Ковачевица се превръща в пълноценен ден на планински туризъм.

Културни събития и фестивали

Културният календар на Ковачевица е свързан със старите занаяти и селските празници. Тези събития показват на гостите живите културни традиции на Неврокопския край.

Фолклорният събор „Минало в бъдещето“ се организира в селото като събитие, посветено на старите занаяти. По главната улица майстори ковачи, грънчари, дърворезбари и калайджии показват как са се изработвали предмети от бита. Организаторите искат да представят пъстротата на фолклора от Неврокопско и да свържат поколенията.

Следващото издание е посветено на деца и млади танцьори. Състави от цялата страна изпълняват песни и танци на площада, а занаятчиите демонстрират ковачество, копанарство, кошничарство, обущарство и грънчарство. Децата правят свои гърнета, вази и сувенири от глина. Този формат е удобен за семейства с деца.

Традиционният празник на селото е „Св. Дух“. Според местните описания хората се събират при параклиса край гробищата с храна и напитки, раздават курбан и играят хора на голямата поляна. Празникът е важна част от културното наследство на Ковачевица. 

Комбиниране с близки села

Ковачевица е удобна част от маршрут през няколко архитектурни селища в Западните Родопи. До селото се стига през Лещен, а Долен допълва програмата с още един резерват.

Лещен

Лещен се намира по склоновете на планина Дъбраш, част от Западните Родопи, на 15 км от Гоце Делчев. Селото е на около 8 км преди Ковачевица, така че го минавате по пътя. Къщите са разположени на стръмния склон и носят белезите на ковачевския архитектурен стил.

Най-голямата забележителност е църквата „Св. Параскева“, строена през 30-те години на XIX век. В нея има рисуван дърворезбен иконостас и стари автентични икони. Спрете за кратка разходка тук по пътя към Ковачевица.

Долен

Долен е типично високопланинско село на 1020 м надморска височина, на 26 км от Гоце Делчев. Основават го заселници, които бягат от насилствено помохамеданчване през XVI в., а турски регистри го споменават през 1671 г. През 1977 г. селото е обявено за културен исторически резерват.

В Долен има около 70 къщи паметници на културата, сред които най-известни са Ангеловата и Талповата къща. Старата църква „Св. Никола“ е построена през 1834 г. в комплекс с килийно училище. Иконите по иконостаса са дело на зографа Георги Филипов от Дебърско.

Как да стигнете до Ковачевица

Според туристически източници Ковачевица е на около 220 км от София, а пътуването с кола отнема приблизително три часа. 

Има два основни маршрута от столицата:

  • През Благоевград, по пътя към Банско и Гоце Делчев, който е най-краткият вариант.
  • През Септември, Варвара и Велинград, който е по-дълъг и отнема повече време.

Първият маршрут е по-кратък и подхожда на тръгване рано сутринта. От Гоце Делчев до Лещен са 15 км, а от Лещен до Ковачевица остават около 8 км. 

Настаняване в региона

Преди и след разходката в Ковачевица можете да изберете между къщи за гости в селата и хотел с пълен комфорт. Селският туризъм е естествен избор за гостите, които искат да нощуват в старите къщи.

Ако предпочитате спа почивка с басейни и ресторант, разгледайте хотелите на Grand Hotel Resorts by Pulse. Веригата включва Grand Hotel Bansko сред свежестта на Пирин и Grand Hotel Therme в Баня с термален минерален басейн.

Спа зоните на хотелите включват термални басейни, парни бани, сауни и релакс зони. След дълъг ден в планината тези пространства дават възможност за отмора. В ресторантите на веригата ще откриете българска и интернационална кухня, а хотелите предлагат и all inclusive почивка. 

Често задавани въпроси

Кой е най-добрият сезон за посещение на Ковачевица?

Селото е достъпно през цялата година, но изборът на сезон зависи от целта ви. Късната пролет и лятото са удобни за разходки по пътеките около селото. Есента е подходяща за снимки на каменните къщи сред горите. Зимата е тиха, затова проверете състоянието на пътя преди тръгване.

Има ли екопътеки и преходи около Ковачевица?

Да, най-известната е екопътеката до водопада Синия вир. Тя има кратък вариант с кола до горското стопанство „Беслет“ и дълъг вариант пеша от центъра на селото. Сдружението на резервата описва и културно-исторически маршрут Ковачевица - Лещен.

Къде да хапнем и каква е местната кухня?

В Ковачевица можете да хапнете в къщите за гости и в малките заведения. Родопската кухня е позната с традиционни ястия като пататник и качамак. По време на фестивали и празници в селото готвят и курбан.

Подходящо ли е селото за деца и домашни любимци?

Селото е интересно за деца, но уличките са стръмни и калдъръмени, затова колички преминават трудно. За домашни любимци проверете правилата на избраната къща за гости. 

Има ли паркинг и достъп с кола в Ковачевица?

Достъпът с кола е възможен. Уличките вътре в резервата са тесни, затова оставете колата на подходящо място и разгледайте селото пеша. Пътят след селото към горско стопанство „Беслет“ е в лошо състояние.

⚡ Резервирайте за минута

Grand Hotel Resorts by Pulse

Онлайн • Отговаря веднага

Изберете хотел

Моля, изберете хотела за който искате да направите резервация

Изберете дати за престоя

Гости, стаи и изхранване

bydigitalagent.bg