Обекти на ЮНЕСКО в България: 10-те бисера на наследството

Обекти на ЮНЕСКО в България има десет: седем културни и три природни. Те включват тракийски гробници, средновековни църкви, голям манастир, древен град на морския бряг и три защитени природни територии. Статията показва кои са те и как са влезли в списъка. Тя предлага и маршрути за обиколка, а за планинската част от пътуването за база служи Grand Hotel Bansko.

Плавославен манастир сред планински върхове.

Какво е обект на ЮНЕСКО и как се определя статутът

ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, наука и култура) вписва в Списъка на световното наследство места с изключителна универсална стойност за цялото човечество. Правната основа е Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г., която България ратифицира през 1974 г. Статутът носи международно признание и задължава държавата да опазва мястото.

Конвенцията разграничава два вида наследство. Културното наследство включва паметници, ансамбли от сгради и археологически места. Природното наследство обхваща физични образувания, геоложки структури, местообитания на застрашени видове и територии с изключителна природна красота. Така обектите на световното наследство се делят на културни, природни и смесени.

Обектът трябва да отговаря на поне един от десет критерия. Част от тях се отнасят до културните обекти, а други – до природните. Проверява се още автентичността и целостта на мястото и наличието на работеща система за опазване.

Държавите внасят средства във Фонд за световно наследство. От него страна, която има нужда, може да поиска финансова подкрепа за спешни мерки, експертна помощ и обучение на специалисти. Така опазването на наследството се превръща в международна задача, а не само в национална.

Нематериалното наследство има отделна конвенция от 2003 г. и отделни списъци. В тях са нестинарството, чипровските килими, традиционната мартеница и обичаят на Бистришките баби, които показват живите български народни традиции. 

Културни обекти на ЮНЕСКО в България

Седемте културни обекта на ЮНЕСКО в България покриват над две хилядолетия история. Те тръгват от тракийските гробници от IV-III в. пр. Хр. и стигат до манастирската архитектура на XIX в. Шест от тях влизат в списъка през 1979 и 1983 г., а седмият – през 1985 г. Всеки обект представя различна епоха и затова заслужава отделно пътуване.

Рилски манастир

Рилският манастир е най-известният български манастир и духовен център в планината Рила. Основава го през X в. отшелникът Иван Рилски. Най-старата запазена сграда е Хрельовата кула от XIV в. Днешният облик на комплекса е от XIX в. и е образец на балканското строителство от онова време.

ЮНЕСКО вписва манастира през 1983 г. като символ на българското Възраждане. Комплексът пази стенописи, дърворезба, икони и ръкописи. Тези културни ценности го правят основна цел на повечето културни маршрути в страната.

Боянска църква

Боянската църква е в квартал Бояна на София, в подножието на Витоша. Сградата има три части от различни векове, а най-ценната е средната от 1259 г. Нейните стенописи съдържат 89 сцени с над 240 образа, сред които портретите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Изкуствоведите ги свързват с Търновската художествена школа.

ЮНЕСКО вписва църквата през 1979 г. Заради крехките стенописи музеят въвежда строг режим: в църквата влизат най-много девет души едновременно, а престоят в средновековните части е до 10 минути. Планирайте посещението предварително.

Тракийска гробница в Казанлък

Тракийската гробница в Казанлък е от края на IV или началото на III в. пр. Хр. Тя се намира в Долината на тракийските царе. Гробницата има коридор и куполна погребална камера с цветни стенописи. Те изобразяват погребален ритуал и са едно от най-добре запазените свидетелства за тракийското изкуство.

Гробницата е открита през 1944 г., а ЮНЕСКО я вписва през 1979 г. Заради чувствителните стенописи достъпът до оригинала е ограничен, а наблизо има негово копие, което показва същата украса. 

Мадарски конник

Мадарският конник е скален релеф на Мадарското плато, край град Шумен. Фигурата изобразява конник, който пронизва лъв с копие, а зад коня тича куче. Релефът е изсечен високо на отвесна скала и датира от времето на Първото българско царство, около VIII в.

Релеф, изсечен в скалите - конник пронизва лъв с копие, а след него тича куче.

Около релефа има надписи на гръцки език, които споменават ханове Тервел, Крум и Омуртаг. Те придават на мястото голяма историческа стойност, защото са сред първите писмени свидетелства за ранната българска държава. ЮНЕСКО вписва обекта през 1979 г. До релефа води стълба, затова носете удобни обувки.

Старинен Несебър

Старият град Несебър заема малък полуостров в Черно море и има около 3000 години история. Тракийското селище Месемврия става гръцка колония през VI в. пр. Хр., а по-късно е римско, византийско и българско пристанище. Всяка епоха оставя следи в градския план.

Днес в стария град стоят средновековни църкви като „Свети Стефан“, „Христос Пантократор“ и „Света София“. Там има и къщи от Възраждането с каменен долен и дървен горен етаж. ЮНЕСКО вписва Несебър през 1983 г. Центърът е пешеходен и компактен, затова го разгледайте пеша рано сутрин или късно следобед.

Скални църкви в Иваново

Ивановските скални църкви са в долината на река Русенски Лом, край село Иваново, южно от Русе. Монаси изсичат църкви, параклиси и килии в скалите през XII-XIV в. Стенописите от XIII и XIV в. принадлежат към Търновската художествена школа и са сред най-важните средновековни стенописи в страната.

Скална църква със стенописи.

ЮНЕСКО вписва обекта през 1979 г. Комплексът съчетава религиозна история с природата на Русенски Лом, затова разходката тук е и културна, и пейзажна. 

Тракийска гробница в Свещари

Свещарската гробница е в землището на село Свещари, край Исперих. Тя е от III в. пр. Хр. и принадлежи на гетите – тракийско племе, което живее в Североизточна България. Откриват я през 1982 г., а ЮНЕСКО я вписва през 1985 г. като седмия български културен обект.

Архитектурната украса е необичайна: десет женски фигури-кариатиди съчетават човешки образ с растителни мотиви, а стените и сводът носят стенописи. Гробницата дава рядък поглед към гетската култура, която оставя малко писмени следи.

Природни обекти на ЮНЕСКО в България

Трите природни обекта на ЮНЕСКО в България защитават планински ландшафт, сладководно езеро и вековни гори. Всеки от тях пази различен тип биологично разнообразие и различни физични образувания. 

Национален парк Пирин

Национален парк Пирин е в Югозападна България и влиза в Списъка на световното наследство през 1983 г. Според ЮНЕСКО обектът обхваща около 40 000 ха след разширение от 2010 г. Той включва над 70 ледникови езера, водопади, скални стени и пещери, а най-високият връх Вихрен достига 2914 м.

Горите са предимно иглолистни. В тях растат македонски бор (молика) и босненски бор (мура), като част от дърветата са много стари. Две зони, развити за ски туризъм, остават извън границите на обекта.

Природен резерват Сребърна

Природният резерват Сребърна е сладководно езеро край река Дунав, недалеч от Силистра. ЮНЕСКО го вписва през 1983 г. заради богатството на птичи видове. Резерватът е гнездови район на къдроглавия пеликан и убежище за много водолюбиви птици по прелетния път Via Pontica.

Езеро, заобиколено от ниска растителност.

Територията има и други международни статути, сред които биосферен резерват. Нейната стойност е в стабилното водно равнище и в тръстиковите острови, където птиците гнездят. Затова посещенията стават по маркирани пътеки и от наблюдателни места.

Букови гори в Национален парк Централен Балкан

Десетият обект е трансграничен сериен обект – „Старите букови гори на Карпатите и други региони на Европа“. България се присъединява към него през 2017 г. с участъци в Национален парк Централен Балкан. Обектът обединява гори от много европейски държави.

Тези гори помагат на учените да проследят как европейската бука се разпространява и приспособява към различни условия. Това им дава висока научна стойност. Посетителите ги разглеждат по екопътеки и маршрути в Стара планина, като спазват правилата на парка.

История на включването на българските обекти в списъка

България въвежда обектите си в списъка на етапи в продължение на близо четири десетилетия. Първата вълна идва още през 1979 г., когато четири български паметника получават световно признание. Следващите вписвания допълват картината с манастир, град, два природни обекта и серийната част от буковите гори.

България подготвя и нови номинации. Индикативният списък на страната съдържа и други обекти, сред които Старинен Пловдив, Белоградчишките скали, Побитите камъни, Бачковският манастир и Русенски Лом. Всеки от тях може да стане единадесетият български обект, ако мине през задължителната процедура.

Защо тези места имат световно значение

Всеки обект е в списъка заради конкретна стойност, която може да се докаже. Културните обекти имат историческа и художествена стойност, а природните – природозащитна и научна. Заедно тези обекти с изключителна стойност показват как хората и природата оформят територията на България.

Изводът за пътешественика е практичен: изберете обектите според типа стойност, който ви интересува. Любителите на изкуство започват с Бояна и Иваново. Любителите на древността тръгват към Казанлък и Свещари, а любителите на природата – към Пирин и Сребърна.

Опазване и предизвикателства пред обектите

Включването в списъка налага постоянно и дългосрочно опазване на наследството. Всеки обект има собствен риск, който зависи от материала, мястото и броя на посетителите. Затова България прилага различен режим за различните места.

Най-честите предизвикателства са следните:

  • Боянска църква: Стенописите са чувствителни към дъха и влагата, затова музеят ограничава броя на посетителите и времето им в храма.
  • Казанлъшка гробница: Оригиналът има ограничен достъп, а копието поема основния поток от туристи.
  • Природен резерват Сребърна: Обектът влиза в Списъка на световното наследство в риск през 1992 г. Той излиза от него след мерки за възстановяване на водния режим.
  • Национален парк Пирин: Развитието на ски зоните и строителството около парка изискват балансиран подход, който ЮНЕСКО следи.
  • Старият град Несебър: Туристическото натоварване и строителният натиск изискват строг контрол над застрояването.

Тези примери показват, че устойчивият туризъм е условие за съществуването на обектите. Той означава ограничени групи, следване на маркирани пътеки и спазване на правилата за снимане и влизане. 

Как да планирате обиколка на обектите на ЮНЕСКО

Десетте обекта са разпръснати из цялата страна, затова най-добре ги обиколите на няколко отделни маршрута. Групирането по региони намалява пътуването и ви позволява да добавите природа и градска разходка към всеки ден. 

Ето четирите най-логични маршрута:

  • Югозападен маршрут: Боянска църква в София, Рилски манастир и Национален парк Пирин край Банско.
  • Североизточен маршрут: Мадарски конник край Шумен, Свещарска гробница край Исперих, Ивановски скални църкви край Русе и резерват Сребърна край Силистра.
  • Тракийски маршрут: Казанлъшка гробница в Долината на тракийските царе, с отбивки към Стара планина и буковите гори.
  • Черноморски маршрут: Старият град Несебър като самостоятелна еднодневна или полудневна цел.

Североизточният маршрут е най-плътният – четири обекта се намират в един район на Дунавската равнина и Лудогорието. Югозападният съчетава най-много различия: град, манастир и планина. Преди всяко пътуване проверете работното време и режима на достъп на обектите.

Изберете сезона според целта си. Пирин и Рила са най-достъпни за пешеходни преходи от късна пролет до ранна есен. През зимата районът привлича ски туристи. Градските и скалните обекти, като Несебър и Иваново, са удобни почти през цялата година. Резервирайте билети и настаняване навреме, особено за почивните дни и летния сезон.

Настаняване при обиколка на обектите

За югозападния маршрут Банско е удобна база, защото се намира в подножието на Пирин и работи през цялата година. Grand Hotel Bansko е петзвезден СПА хотел с минерална вода, който по данни на хотела е най-големият в града. Там съчетавате дневните преходи с вечерна почивка и All Inclusive концепция.

СПА зоната Pulse Therme Bansko предлага вътрешни и външни термални басейни, джакузи, сауни, хамами, солни стаи и инфрачервена сауна. Топлата вода и сауните могат да помогнат на уморените след дълъг преход, макар ефектът да е индивидуален. 

Веригата Grand Hotel Resorts by Pulse има хотели и на други места от вашите маршрути. Grand Hotel Sveti Vlas е близо до Несебър. Grand Hotel Therme в Баня е удобен за маршрут през Подбалкана към Казанлък. 

Често задавани въпроси

Нужни ли са билети и какви са цените по обекти?

Повечето обекти изискват входен билет, а цените се определят отделно за всеки от тях и се променят. Достъпът до природните територии има собствени такси и режими.

Допускат ли се фотоапарати и дронове в обектите?

Правилата определя администрацията на всеки обект. В храмове със стенописи често има ограничения за снимане и светкавица, затова попитайте на входа. Дроновете изискват предварително разрешение от управителя на обекта и от компетентните органи.

Има ли дрескод в Боянската църква и манастири?

Рилският манастир е действащ манастир, а Боянската църква – храм със стенописи, затова облечете дрехи, които покриват раменете и коленете. Допълнителните изисквания на отделните обекти проверете предварително.

Необходими ли са резервации и колко рано?

За Боянската църква индивидуалните посетители и малките групи до 5 души могат да влязат с или без резервация. Организираните групи – училища, туроператори и турагенти, се допускат само с предварително потвърдена резервация по имейл. За останалите обекти уточнете конкретните изисквания.

⚡ Резервирайте за минута

Grand Hotel Resorts by Pulse

Онлайн • Отговаря веднага

Изберете хотел

Моля, изберете хотела за който искате да направите резервация

Изберете дати за престоя

Гости, стаи и изхранване

bydigitalagent.bg