Калните бани със сигурност не са сред най-впечатляващите терапии за лечение, но са едни от най-старите в света. Ползите на лечебната кал са открити още от древните египтяни и римляни, които я използвали както при различни заболявания, така и за козметични процедури.

Терапевтичната кал е естествен природен продукт, който се образува на дъното на различни големи водоеми – морета, солени езера, около райони с нефтени находища и др. Тя е богата на различни минерали, витамини и полезни микроорганизми, откъдето идват и лечебните ѝ свойства. Използва се не само за разкрасителни процедури, но и за лечение на различни заболявания, сред които псориазис, артрит, проблеми, свързани с подвижността, при хормонален дисбаланс, за възстановяване след операция.

Част е още от терапиите, ползвани в спортната медицина, за възстановяване на мускулите, както и от козметични процедури за лечение на суха коса и намаляване на целулита. Действа термофизично, биохимично, анти-стареещо, противовъзпалително и детоксикиращо. Заради последното, често е част от различни козметични продукти, както и от състава на естествени антибиотици.

Какво представлява калолечението? 

Калолечението, както подсказва името му, е целебна терапия. То има противовъзпалително, тонизиращо, обезболяващо действие, подобрява циркулацията на кръвта и стимулира обмяната на веществата в организма.

Основните му начини на приложение са три – под формата на кални бани за цялото тяло, чрез апликация на конкретни части от тялото и чрез маски, които обикновено се използват за лицето.

Самата терапевтична кал, която се използва пък, се дели на лиманна, минерално-изворна, торфена (блатна), сапропел и кални вулкани. Най-използвани от тях са торфът, лиманната и минерално-изворната кал, а в България – основно лиманната.

Един от най-старите методи за калолечение е т. нар. египетски метод. При него се използва кал, директно от мястото, където се образува. Необходимо е тялото предварително да се нагрее на слънце за половин – един час, за да се отворят порите. След това се намазва добре цялото тяло и се изчаква на слънце, докато тя изсъхне напълно. Следва измиване с топла, в повечето случаи морска вода.

Друг метод за калолечение са т. нар. апликации. При тях калта се загрява предварително до определена температура от около 40 градуса и се поставя на конкретна част от тялото, ако се търси по-силен ефект точно там, а може и на цялото тяло. След това местата, които са намазани с кал, се увиват с фолио и отгоре се поставя одеяло, за да може да се загрява – така, както слънцето прави това при т. нар. египетски метод. Процедурите са с продължителност 20-30 минути.

На следващо място са калните вани, където лечебната калта се разрежда с минерална, морска, речна, а може и обикновена вода. Процедурата след това е същата като с обикновената вана, но тук продължителността ѝ не може да е повече от 20 минути.

Въпреки че е природен продукт обаче, с калта трябва да се внимава. Има определена продължителност за всяка една терапия и тя трябва да се спазва. Задължително е и да се оставят определени дни за почивка между терапиите. Препоръчва се консултация със специалист, особено ако се започва такава терапия за първи път.

Каква е историята му?

Както вече споменахме, калолечението има доста дълга история. Едни от първите данни за него са от времето на древните египтяни, живеещо по протежението на Нил, които използвали кал за успокояване на болките в ставите си. Жените пък се мажели с речната утайка, за да запазят младостта и красотата си.

Римляните също били наясно със свойствата на този уникален природен дар и за императорските войници били направени специални басейни с морска кал, където се възстановявали и лекували раните си. Точно тази кал от морските устия се счита за най-лековита, тъй като съдържа голямо разнообразие от микроелементи.

В днешно време в Европа калолечението придобива широка популярност около 17 век. В България пък методът започва да се прилага за през 1905 г. от проф. Параскев Стоянов във Варненския морски санаториум.

Какви са научните доказателства за въздействието му?  

Ако египтяните и римляните са открили ефекта на лечебната кал, без да знаят как точно тя влияе, то развитието на науката успява да даде отговор именно на този въпрос. След редица проучвания и проследяване ефекта на калта върху организма, е доказано, че тя съдържа микрочастици, които проникват през кожата и по нервно-рефлекторен път оказват лек натиск върху тъканите. Именно така се стимулират процесите на циркулация в клетката и се подобрява кръвообращението, което подпомага другите процеси, като детокса, т.е. изхвърлянето на вредните вещества от организма, например. Засиленото кръвообращение само по себе си подсилва имунната система, обмяната на веществата и намалява нивата на захар и холестерол.

По време на терапиите с лечебна кал, организмът непрекъснато се обогатява с фосфор, калций, сулфатни йони, въглероден двуокис, сяра, сероводород, ензими и други полезни вещества.

Сярата, както и наличието на мукополизахариди се натрупват в ставния хрущял и го предпазват. Освен тях в калта е открито и наличието на хормоноподобни вещества, включително и на естроген. Те подобряват функцията на половите жлези и подсилват овулацията и сперматогенезата.

В какви случаи се препоръчва? 

Вече споменахме не малка част от състоянията, които се повлияват добре от лечебната кал, но ето и пълният списък:

• заболявания на опорно-двигателната система, включително и на ставите – ревматизъм, артрит, коксартроза, гонартроза и др.
• неврологични болести, сред които плексити, неврити, полиомиелити, радикулити и др.
• кожни заболявания като псориазис, различни видове дерматит, склеродермия, розацея и т.н.
• заболявания на храносмилателната система
• аномалии на костните тъкани – например, остеомиелит
• заболявания на пикочно-половата система, както и безплодие
•  патологии на жлъчния мехур
• метаболитни заболявания

В какви случаи не се препоръчва? 

Въпреки доказаните само положителни ефекти на лечебната кал, има състояния, при които калните бани не се препоръчват. Това са:

• при язва
• при анемия
• остри инфекциозни заболявания
• по-тежки белодробни заболявания като хроничен бронхит и абсцес
• сърдечносъдови заболявания, особено след преживян инфаркт или инсулт
• венерически болести
• психични заболявания
• бременност, особено в последните месеци
• чести кръвотечения
• злокачествени заболявания
• състояния в остър стадий

Къде в България се предлага?

Поморие е едно от най-популярните места за кални бани в България. Около поморийско и атанасовско езеро находищата на лечебна кал и луга са не само едни от най-големите, но са и без аналог в света по качество и състав. Луга може да се добива и от двете, но кал само от поморийското езеро.

В България има три вида находища на лечебна кал – лиманни, торфени и изворни. Най-големите залежи на лиманна лечебна кал са в Поморие и Бургас. След тях, такива находища има край Шабла, Балчишката тузла, Варненското езеро, Мандренското езеро.

Торфена кал се образува край Байкал и Добри дол. А известните находища на изворна кал са в Марикостиново, град Баня в Карловска област и село Странско около Хасково.